Премиерата на "Вагон" ...За театралното ателие на БСУ - един екип без спирачки ...

Преди няколко години не знаех какво е да издадеш книга. Мислех си, че e едно непосилно начинание /особено в България/. След като издадох първия си роман "Заблудения завоевател", разбрах две неща. Едното е, че границите са там, където човек сам си ги постави и другото е, че ако се оставиш без очаквания, има голяма вероятност да останеш приятно изненадан. Това го казвам, защото се появиха едни страхотни хора в моя живот, визирам както колегите ми от театралното ателие и режисьора ни, така и редактора ми и неговата съпруга.

Докато издаването на книгата ми беше вече в процес, режисьорът на театралното ни ателие към Бургаския свободен университет - Елевтерий Елевтеров ми каза:

- Ева, защо не вземеш да напишеш една пиеса?

- О, аз нищо не разбирам от драматургия... - съвсем категорично му отвърнах аз.

Няколко месеца по-късно не се появих на репетиции,почти цяла седмица . Тогава репетирахме "Криворазбраната цивилизация" по Войников и аз играех Злата. За този период на забвение, се бях барикадирала вкъщи и пишех. Телефонът ми звънеше отвреме-навреме, но не го вдигах.

Така се роди първоначалния вариант на "Вагон", който в момента е нещо като конструкцията или основата на пиесата...Така де, да речем, че е просто една платформа - без прозорците и седалките...

Отбих се на репетиции и го дадох на Елевтерий. Той го погледна и дори не ме попита, защо не съм се вяснала толкова време.

Не знам как стана, но режисьорът видя нещо в пиесата и каза, че ще можем да я поставим.

- Ще трябва още да се потрудиш над нея, да изградиш образите, противопоставянето... - каза тогава той.

На мен всичко ми се стори сложно, макар че Елевтерий, като режисьор и редактор на пиесата ми даваше много отчетливи и точни насоки... И все пак, макар че в личен план бях подложена на доста напрежение и проблеми, написах всичко така както самото произведение искаше да бъде написано.

Аз лично винаги съм се оставяла на произведението да ме води. Неслучайно в предговора на "Заблудения завоевател" бях написала, че книгата ми ме учеше на нещата от живота и ме въвеждаше в своя свят, аз просто й се оставях да ме води... Същото беше и с Пелински и неговото обкръжение във "Вагон". Героите ми казваха, какво ще се случи с тях... Аз просто ги предавах дословно.

След като сценария на "Вагон" беше вече готов и можеше да се работи с него, започнахме репетиции. Аз много се притеснявах, как ще реагират колегите след първия прочит. Не се съмнявах в тяхната точна преценка, а в собствените си възможности да им предоставя материал, който да играят с желание. Бях изключително щастлива, когато всички си харесаха ролите и играха с голямо удоволствие. Смеехме се доста по време на репетиции. Разбира се, имаше и трудни моменти, когато просто не се чувствахме на мястото си. Все пак никой от нас, не е отдаден на театъра. Всички учим в различни специалности, различни курсове, работим на различни места. Понякога в опита си да се откъснем от реалността и да влезем в проблемите на един друг образ ни натоварва, вместо да ни отпуска... Когато дойде премиерата, усетих желанието в колегите да излезе "Вагон" наяве.На премиерата на пиесата усетих именно това.

Аз лично чувствах отговорност към цялата пиеса, защото съм автор на сценария, но докато играех, усетих, че нося товара и на героинята си.

Разбира се, колегите бяха блестящи. Петнадесет човека играхме като един.

Отдавна си мисля, че най-истинската работа в екип и най-отявления пример за екипност е именно театъра. Премиерата на "Вагон" ме накара да го усетя истински. Някои ще кажат, че футболния отбор или корпорацията също са пример за екипност. Да, там също има силна работа в екип, но едно е да вкараш гол, или да изкараш пари на гърба на чуждия труд, развявайки пръст пред носа на назлобения служител и съвсем друго е да накараш абсолютно разнородна публика да влезе в един друг свят и да я държиш омагьосана в този свят час и половина, при това наживо! Ние точно това направихме.

Всеки от колегите се раздаде на сцената и игра с голямо удоволствие - Илия Траев / Jay/ , Радослав Калчев, Мартин Банков, Диян Киров и Добрин Юнгарев,Станислава Христова, Джена Дженева, Анна Манукян, Светослава Радева, Борис Чернокожев, Ива Янкова и Максимилян. Калина Тончева направи хореография на седем-минутен танц,в който танцуваха всички актьори. Режисьора ни, който направи всички връзки в сцените и ни каза какво да извлечем от героите си. Занимаваше се часове наред индивидуално с всеки един от нас. Отзивите след представлението бяха страхотни.

Истината е, че зад кулисите се крие грандиозната работа, с която може да се справят само и единствено хора, които са способни да издържат психически в най-силния процес на екипната работа позната на човечеството от древността до днес, а именно създаването на театрална постановка.

Благодарна съм за всичките години, през които имах честта да бъда в екипа на театралното ателие на БСУ, това е най-специалния екип, с който съм работила.

Oбичам ви, колеги!