Ще си позволя да публикувам една статия за пиесата "Вагон", която е написана от колега от театралното ателие към Бургаския свободен университет. Статията е уникална по рода си, защото авторът й е не само студент по журналистика, но и играе роля в пиесата, което придава една по-дълбока гледна точка върху творческия процес на театралното ателие. Като участник в този процес, авторът показва едно по-искрено емоционално отношение, както към пиесата, така и към нейната реализация.
От: Ами Тола
Един вагон - или пътят към всичкото и нищото
Още в заглавието е заложена метафората на пътешествието. Път към утопично щастие, който е поела младата и много талантлива авторка на пиесата „Вагон” - Ева Иванова (Ами Тола). Пиесата беше премиерно представена от театралната формация към Бургаския свободен университет на 29.03.2011, в атриума на университета, по повод международния ден на театъра.
Целта на театъра винаги е била както да събира различни хора, така и да ги отдалечава временно от проблемите на ежедневието. Младите актьори представиха своята интерпретация на една тежка, посткомунистическа, наследена действителност, в която интелигенцията се освобождава от информацията в полза на яйцата. Всеки един от образите живее в своя, илюзорен свят - преследван от своите страхове и надежди, мечти за спасение, или просто оцеляване. Единственото им щастие е това, че са живи, макар и живота да ги прави още по-нещастни. Сюжетната мизерия е показана контрастно през призмите на извисени естетически персони, каквито са актьорът, композиторът, жудожникът, певецът, поетесата и деградацията на тук-там някакви странни дефектирали индивиди, каквото са най-често отипизирани като хазаи, комшии и темп подобни безскрупулни гадове. Пиесата-мюзъкил беше изпълнена с парадокси и контрастни моменти, които бяха много оригинално поднесени и искрено забавляваха публиката. А тя, от своя страна, беше много разнородна – от професори до кандидат-студенти. Някои се смяха на това, което породи тъга у дгруги, но това е силата на театъра – докосва всеки по различен начин. Никой от замесените във „Вагон” няма повод да скромничи, както би казал Любен Дилов-син, ако беше гледал пиесата.
Режисьор на постановката е небезизвестният на локално и национално ниво - Елевтерий Елевтеров. Тъй като имах възможността да присъствам по време на работния процес по изграждането на всеки образ, мога да заявя, че работата, която свършхиха студентите по време на репетиции е голям подвиг, тъй като времето беше недостатъчно за такъв тип начинание. Едва ли някой от зрителите е бил свидетел на събитие от този сорт в рамките на нашата мила родина. За танците се ангажира студентката специалност "връзки с обществеността" - Калина Тончева, която имаше нелеката задача във 7-минутен музикален микс, да смеси разнородни, познати и непознати видове танци и да накара от най-куция, до най-вдървения студент/ актьор да изглеждат така сякаш цял живот е танцувал това. Актьорите бяха в състав: Представлението беше по музикални мотиви на Стефан Димитров.
Сигурен съм, че всички присъстващи на това магическо, по своя характер, събитие, са си тръгнали доволни. Шоуто беше невероятно и всички се надяваме да продължи, защото държавата ни има нужда от такива събития. А самият факт, че студентите се трудиха безвъзмездно, идва да покаже, че ако не на Вежди Рашидов, то поне на младото поколение му пука за културата.
Автор: Добрин Юнгарев
