Ще започна с една история...по-скоро истерия...
Преди две години ми се случи нещо много странно. Бях в една, от многото ми, бивши квартири и си спомням, че няколко дена не бях спала, защото ме беше налегнала някаква, внезапна муза. Когато ме отпусна, заспах като труп. Сигурно, не бях спала повече от 5 часа, когато изведнъж в 6 сутринта баба ми започна да ми звъни на пожар. След третия път й вдигнах, а съненото ми, раздразнено "да?" никак не я смути.
Беше изключително притеснена. Каза ми, че цяла нощ не била спала и накрая, решила да ми се обади, за да ми съобщи "една много важна новина". Предната вечер, в късните новини "казали" по телевизията, че "по последни данни Бургас бил най-престъпния град", каза ми "да съм се била пазила". Винаги съм знаела, че телевизията е вреден, монополистичен манипулатор на обществено мнение, но не знаех, че зомбираността на хората може да стигне такива измерения. За баба ми ... както и да е, тя е на възраст, в която не подлага нищо на съмнение и взима всичко за чиста монета, само и само, да си направи живота по-интересен с нова психоза. Днес,обаче, ми се обади един много по-млад човек, да ми съобщи следната, поредна новина - баластра... По новините съобщили, че "по последни данни в Бургас имало най-много кучешка тения"... Никой не си задава въпроси от типа "Кои са тези последни данни?", "Кой ги е направил?". "Най-много" не означава ли, че са събрали информация от всички градове в страната, за случаите на кучешка тения и накрая всички данни, да отидат в една агенция, която да ги обработи и да ги съобщи? Дали няма възможност, някой да си измисли тези данни? Всички знаем, че в тези порочни агенции, с наследен, комунистически манталитет се следва сляпо червения принцип "кипи безсмислен труд". Защо никой не подлага на съмнение тази информация? Честно казано, откакто има youtube, телевизия не ми изглежда като правдива институция и машина за стопроцентова достоверност.
След психозния пристъп на човека, който ми се обади, започнаха да се будят съмнения в главата му, но не от здравомислещо естество, а от параноично. Каза ми следното:
- Ох, вчера ядох маруля, дали не е била заразена?" - след това изказване бях втрещена. Открих, че съм истинска щастливка, защото нямам телевизор от години и никое, от тези средства за масово имплантиране на компулсивна-обсесивна невроза и параноя в съзнанието на хората, не достига до мен. Информирам се за света изцяло онлайн и се чувствам страхотно, защото съм се научила да подлагам всяка нова информация на съмнение и да търся сама истината от различни източници. В този ред на мисли, за мен истината за новините по телевизията е една... Това е грозен, чудовищен манипулатор на обществено мнение, който се натрапва на човешкото съзнание, като елиминира всякакъв избор във възприятията му.
Прост пример, който между другото е по истински случай.
Преди няколко години една политическа партия решава да направи петиция и нейни представители тръгват по домовете,като обясняват на хората и ги питат дали искат да се подпишат в петицията. За целта хората трябва да впишат трите им имена и да се подпишат. Разбира се, тази петиция изведнъж засяга нечии интерес и по новините пускат информация, че са плъзнали жилищни крадци, които взимат данните на хората, за да им вземат имотите и баби, като моята изпадат в истерия, а петицията, която по принцип е създадена в интерес на обществото е обречена, защото нечий олигархически интерес е подкупил дадена масмедия да лъже в ефир и да параноясва хората.
***
Новините "КАЗАХА", че в село Долно Сахране, е паднало НЛО и множество малки, зелени човечета- обезумели чалга фенове, тръгнали пеш към София. За по-малко от час се озовали пред столичния клуб "Планета" и скандирали, че искат безплатна водка, оттогава нещо се случило с фолк певицата Ивана и тя сподели с нас, че вече мечтае да стане игуменка в женски манастир.
Новините ми го казаха, информацията е повече от достоверна...
25 април 2011, понеделник
16 април 2011, събота
Една статия за "Вагон"
Ще си позволя да публикувам една статия за пиесата "Вагон", която е написана от колега от театралното ателие към Бургаския свободен университет. Статията е уникална по рода си, защото авторът й е не само студент по журналистика, но и играе роля в пиесата, което придава една по-дълбока гледна точка върху творческия процес на театралното ателие. Като участник в този процес, авторът показва едно по-искрено емоционално отношение, както към пиесата, така и към нейната реализация.
От: Ами Тола
Един вагон - или пътят към всичкото и нищото
Още в заглавието е заложена метафората на пътешествието. Път към утопично щастие, който е поела младата и много талантлива авторка на пиесата „Вагон” - Ева Иванова (Ами Тола). Пиесата беше премиерно представена от театралната формация към Бургаския свободен университет на 29.03.2011, в атриума на университета, по повод международния ден на театъра.
Целта на театъра винаги е била както да събира различни хора, така и да ги отдалечава временно от проблемите на ежедневието. Младите актьори представиха своята интерпретация на една тежка, посткомунистическа, наследена действителност, в която интелигенцията се освобождава от информацията в полза на яйцата. Всеки един от образите живее в своя, илюзорен свят - преследван от своите страхове и надежди, мечти за спасение, или просто оцеляване. Единственото им щастие е това, че са живи, макар и живота да ги прави още по-нещастни. Сюжетната мизерия е показана контрастно през призмите на извисени естетически персони, каквито са актьорът, композиторът, жудожникът, певецът, поетесата и деградацията на тук-там някакви странни дефектирали индивиди, каквото са най-често отипизирани като хазаи, комшии и темп подобни безскрупулни гадове. Пиесата-мюзъкил беше изпълнена с парадокси и контрастни моменти, които бяха много оригинално поднесени и искрено забавляваха публиката. А тя, от своя страна, беше много разнородна – от професори до кандидат-студенти. Някои се смяха на това, което породи тъга у дгруги, но това е силата на театъра – докосва всеки по различен начин. Никой от замесените във „Вагон” няма повод да скромничи, както би казал Любен Дилов-син, ако беше гледал пиесата.
Режисьор на постановката е небезизвестният на локално и национално ниво - Елевтерий Елевтеров. Тъй като имах възможността да присъствам по време на работния процес по изграждането на всеки образ, мога да заявя, че работата, която свършхиха студентите по време на репетиции е голям подвиг, тъй като времето беше недостатъчно за такъв тип начинание. Едва ли някой от зрителите е бил свидетел на събитие от този сорт в рамките на нашата мила родина. За танците се ангажира студентката специалност "връзки с обществеността" - Калина Тончева, която имаше нелеката задача във 7-минутен музикален микс, да смеси разнородни, познати и непознати видове танци и да накара от най-куция, до най-вдървения студент/ актьор да изглеждат така сякаш цял живот е танцувал това. Актьорите бяха в състав: Представлението беше по музикални мотиви на Стефан Димитров.
Сигурен съм, че всички присъстващи на това магическо, по своя характер, събитие, са си тръгнали доволни. Шоуто беше невероятно и всички се надяваме да продължи, защото държавата ни има нужда от такива събития. А самият факт, че студентите се трудиха безвъзмездно, идва да покаже, че ако не на Вежди Рашидов, то поне на младото поколение му пука за културата.
Автор: Добрин Юнгарев
От: Ами Тола
Един вагон - или пътят към всичкото и нищото
Още в заглавието е заложена метафората на пътешествието. Път към утопично щастие, който е поела младата и много талантлива авторка на пиесата „Вагон” - Ева Иванова (Ами Тола). Пиесата беше премиерно представена от театралната формация към Бургаския свободен университет на 29.03.2011, в атриума на университета, по повод международния ден на театъра.
Целта на театъра винаги е била както да събира различни хора, така и да ги отдалечава временно от проблемите на ежедневието. Младите актьори представиха своята интерпретация на една тежка, посткомунистическа, наследена действителност, в която интелигенцията се освобождава от информацията в полза на яйцата. Всеки един от образите живее в своя, илюзорен свят - преследван от своите страхове и надежди, мечти за спасение, или просто оцеляване. Единственото им щастие е това, че са живи, макар и живота да ги прави още по-нещастни. Сюжетната мизерия е показана контрастно през призмите на извисени естетически персони, каквито са актьорът, композиторът, жудожникът, певецът, поетесата и деградацията на тук-там някакви странни дефектирали индивиди, каквото са най-често отипизирани като хазаи, комшии и темп подобни безскрупулни гадове. Пиесата-мюзъкил беше изпълнена с парадокси и контрастни моменти, които бяха много оригинално поднесени и искрено забавляваха публиката. А тя, от своя страна, беше много разнородна – от професори до кандидат-студенти. Някои се смяха на това, което породи тъга у дгруги, но това е силата на театъра – докосва всеки по различен начин. Никой от замесените във „Вагон” няма повод да скромничи, както би казал Любен Дилов-син, ако беше гледал пиесата.
Режисьор на постановката е небезизвестният на локално и национално ниво - Елевтерий Елевтеров. Тъй като имах възможността да присъствам по време на работния процес по изграждането на всеки образ, мога да заявя, че работата, която свършхиха студентите по време на репетиции е голям подвиг, тъй като времето беше недостатъчно за такъв тип начинание. Едва ли някой от зрителите е бил свидетел на събитие от този сорт в рамките на нашата мила родина. За танците се ангажира студентката специалност "връзки с обществеността" - Калина Тончева, която имаше нелеката задача във 7-минутен музикален микс, да смеси разнородни, познати и непознати видове танци и да накара от най-куция, до най-вдървения студент/ актьор да изглеждат така сякаш цял живот е танцувал това. Актьорите бяха в състав: Представлението беше по музикални мотиви на Стефан Димитров.
Сигурен съм, че всички присъстващи на това магическо, по своя характер, събитие, са си тръгнали доволни. Шоуто беше невероятно и всички се надяваме да продължи, защото държавата ни има нужда от такива събития. А самият факт, че студентите се трудиха безвъзмездно, идва да покаже, че ако не на Вежди Рашидов, то поне на младото поколение му пука за културата.
Автор: Добрин Юнгарев
Абонамент за:
Публикации (Atom)