Преди няколко години не знаех какво е да издадеш книга. Мислех си, че e едно непосилно начинание /особено в България/. След като издадох първия си роман "Заблудения завоевател", разбрах две неща. Едното е, че границите са там, където човек сам си ги постави и другото е, че ако се оставиш без очаквания, има голяма вероятност да останеш приятно изненадан. Това го казвам, защото се появиха едни страхотни хора в моя живот, визирам както колегите ми от театралното ателие и режисьора ни, така и редактора ми и неговата съпруга.
Докато издаването на книгата ми беше вече в процес, режисьорът на театралното ни ателие към Бургаския свободен университет - Елевтерий Елевтеров ми каза:
- Ева, защо не вземеш да напишеш една пиеса?
- О, аз нищо не разбирам от драматургия... - съвсем категорично му отвърнах аз.
Няколко месеца по-късно не се появих на репетиции,почти цяла седмица . Тогава репетирахме "Криворазбраната цивилизация" по Войников и аз играех Злата. За този период на забвение, се бях барикадирала вкъщи и пишех. Телефонът ми звънеше отвреме-навреме, но не го вдигах.
Така се роди първоначалния вариант на "Вагон", който в момента е нещо като конструкцията или основата на пиесата...Така де, да речем, че е просто една платформа - без прозорците и седалките...
Отбих се на репетиции и го дадох на Елевтерий. Той го погледна и дори не ме попита, защо не съм се вяснала толкова време.
Не знам как стана, но режисьорът видя нещо в пиесата и каза, че ще можем да я поставим.
- Ще трябва още да се потрудиш над нея, да изградиш образите, противопоставянето... - каза тогава той.
На мен всичко ми се стори сложно, макар че Елевтерий, като режисьор и редактор на пиесата ми даваше много отчетливи и точни насоки... И все пак, макар че в личен план бях подложена на доста напрежение и проблеми, написах всичко така както самото произведение искаше да бъде написано.
Аз лично винаги съм се оставяла на произведението да ме води. Неслучайно в предговора на "Заблудения завоевател" бях написала, че книгата ми ме учеше на нещата от живота и ме въвеждаше в своя свят, аз просто й се оставях да ме води... Същото беше и с Пелински и неговото обкръжение във "Вагон". Героите ми казваха, какво ще се случи с тях... Аз просто ги предавах дословно.
След като сценария на "Вагон" беше вече готов и можеше да се работи с него, започнахме репетиции. Аз много се притеснявах, как ще реагират колегите след първия прочит. Не се съмнявах в тяхната точна преценка, а в собствените си възможности да им предоставя материал, който да играят с желание. Бях изключително щастлива, когато всички си харесаха ролите и играха с голямо удоволствие. Смеехме се доста по време на репетиции. Разбира се, имаше и трудни моменти, когато просто не се чувствахме на мястото си. Все пак никой от нас, не е отдаден на театъра. Всички учим в различни специалности, различни курсове, работим на различни места. Понякога в опита си да се откъснем от реалността и да влезем в проблемите на един друг образ ни натоварва, вместо да ни отпуска... Когато дойде премиерата, усетих желанието в колегите да излезе "Вагон" наяве.На премиерата на пиесата усетих именно това.
Аз лично чувствах отговорност към цялата пиеса, защото съм автор на сценария, но докато играех, усетих, че нося товара и на героинята си.
Разбира се, колегите бяха блестящи. Петнадесет човека играхме като един.
Отдавна си мисля, че най-истинската работа в екип и най-отявления пример за екипност е именно театъра. Премиерата на "Вагон" ме накара да го усетя истински. Някои ще кажат, че футболния отбор или корпорацията също са пример за екипност. Да, там също има силна работа в екип, но едно е да вкараш гол, или да изкараш пари на гърба на чуждия труд, развявайки пръст пред носа на назлобения служител и съвсем друго е да накараш абсолютно разнородна публика да влезе в един друг свят и да я държиш омагьосана в този свят час и половина, при това наживо! Ние точно това направихме.
Всеки от колегите се раздаде на сцената и игра с голямо удоволствие - Илия Траев / Jay/ , Радослав Калчев, Мартин Банков, Диян Киров и Добрин Юнгарев,Станислава Христова, Джена Дженева, Анна Манукян, Светослава Радева, Борис Чернокожев, Ива Янкова и Максимилян. Калина Тончева направи хореография на седем-минутен танц,в който танцуваха всички актьори. Режисьора ни, който направи всички връзки в сцените и ни каза какво да извлечем от героите си. Занимаваше се часове наред индивидуално с всеки един от нас. Отзивите след представлението бяха страхотни.
Истината е, че зад кулисите се крие грандиозната работа, с която може да се справят само и единствено хора, които са способни да издържат психически в най-силния процес на екипната работа позната на човечеството от древността до днес, а именно създаването на театрална постановка.
Благодарна съм за всичките години, през които имах честта да бъда в екипа на театралното ателие на БСУ, това е най-специалния екип, с който съм работила.
Oбичам ви, колеги!
31 март 2011, четвъртък
19 март 2011, събота
14 март 2011, понеделник
Хиляда и една причини да подскачаш върху лука
Из "Заблудения завоевател"
Абсурд 7
Хиляда и една причини да подскачаш върху лука
Вселенската практика на замаяниците е да приемат и да се примиряват с неща,които не могат да се възприемат. - Заблудения завоевател
За да въведа моя нов приятел - Заблудения завоевател в особеностите на замаяната ни планета, реших да му разкажа следната съвсем близка до актуалност история.
Имало през едно неопределено някога си една идея. Никой не знае кога точно се е пръкнала тя. Идеята била много благородна и искала да удовлетворява всички, да елиминира безболезнено нередностите и да превърне всеки звяр в невинно агънце и всички да живеят мирно кротко и с много любов. Да, ама тази идея, пораснала и срещнала, незнайно как, замаяника. Те се оженили и си народили куп цели. Явно, идеята била много плодовита майка, след като родила толкова много и разнородни цели. Те пък решили по братски да се разединят и да сформират отделни групички. Групичките дали живот на интересите, а те решили да не слушат никого и до ден днешен се бият помежду си. Сега може би си задавате замаяния въпрос „Как това засяга замаяниците”? Ами много просто... Ние сме превозното средство, роби и верни спътници на интересите. Откакто сме се родили, са ни впрегнали здраво и не спират да ни дърпат юздите. Не се минава и ден без да не изядем по някой камшик или смушкване в ребрата от тях. А ако нашият личен интерес е в добро настроение, все ще се намери нечий чужд такъв да влезе в пререкание с него и той пак да си го изкара на нас. Така, ние от недоброжелание към шефовете си, т.е. интересите, решихме да си създадем един изкуствен катализатор - егоизма, който умишлено бъркаме с чувството за самосъхранение.
Не можех да проумея как е вселеновъзможно от такъв благороден и добронамерен прародител като идеята, да се народят такива вредители като интересите. Така започнах да се съмнявам в достойнствата на замаяника.
След излюпването на този си извод, с дълбока задълбоченост започнах да анализирам близките събития, които замаяниците обичат да забравят, наричайки ги „История”. Всички знаем, че периодността е нещо, чието съществуване все още е оспорвано. И дали сега ще приемем, че го няма или ще го разглеждаме като вечност - разликата е фиктивна. И в двата случая ще установим, че историята си седи в нашето днес, а незнайното бъдеще почти се обляга на нея.
Къде блуждаем ние в тази картинка? Ами ние сме лутащите се роби на интересите, които от яд и егоизъм са измислили политическата система. С нея, в обобщение, се оправдаваме пред вселената за всичко написано по-горе. Ако нещо не ни е в ред, то е защото интересите са политика и политиката е интереси и всичко тогава става много интересно. Странна работа е това - замаяника. Хем е вятър, хем тръстика, хем заявява, че мисли. Това си е цяло противоречие в противоречивата ни действителност. Ето един до ощипване познат пример:
Пойнт Райтчъс бил виден себелюбец и имал съмнително добри взаимоотношения със своя и още няколко чужди интереса. Започнал да се издига по йерархията и стигнал почти до целите, ама само ги мернал с крайчеца на окото си. Без да си дава зор да ги разгледа, установил, че при интересите му си е най-добре. Той решил и си намерил съмишленици, които да го слушат и в замяна той им обещал тайно да удовлетворява и техните интереси на цената на скромното всичко, и да ги отличи от останалите. Всяко едно такова достойно съмишленичество трябва да има цвят, име, преимущества и пропаганда, а санкциите - те са безброй и се отнасят до всички, които не са съмишленици. Новото братство от интереси се нарекло „явлението нюфикшънъри”, а политическата система, която създали - „нюфикшън”. Появили се в удобния момент, когато замаяната мисловност отишла на почивка на остров „Имаджинейшън”. Пойнт Райтчъс със завидни манипулативни способности, успял да убеди мнозина, че е стигнал не само до целите, но чак до самата идея. Тя му проговорила на чист райтчъски език, че трябва да има равенство между замаяниците и всички да работим за един замаяник, който Райтчъс посочи (то е ясно - Райтчъс). Хвърля ме в безмерно изумление следното: „Откъде е изпаднал този синдром, който кара много обикновени, нормални замаяници да слушат един ненормален?”.
Годините солидна пропаганда, манипулациите на едро, многото нехуманни страхотии и добре уредени нередности се превърнали в средства, а Райтчъс се издигнал до ниво - деспот. Създал си своя армия от привърженици и подмазвачи и им дал скромното всичко. На останалите замаяници викали „послушковци”, които се задоволявали с щедрото нищо. Започнало едно голямо хвърляне на прах в очите. Пълзели вред изказвания от типа на „няма друга хубава обществена система като тази на Замаяната планета”, „не са познати по-щастливи планетяри на никоя друга вселенска всеизвестност като нашите драги замаяници”. Послушковците слушали ли, слушали, как живеят в Рай и как е за тяхно добро да не вдигат очи към небесата и да се чудят как ли е животът на другите планети. А ако случайно се объркат и решат да проверят, заради безмерно любопитство, то начините да изчезнат или те или любопитството им, били много.
Всеизвестно било на всички, че нюфикшънъризмът е всемогъща система, създадена от един свръхзамаяник, кой-
то е говорил лично с идеята и може да бъде обожествен и няма нужда от други кумири освен него. Всякакви други Богове са просто плод на непослушното въображение. Религиите на Замаяната планета били забранени, а с тях и всички празници. Почитали се само дати, избрани от свръхзамаяника-Райтчъс. Слушало се само и единствено за героичните до безмерна героичност подвизи на Райтчъс, музиката била родна и само Райтчъс трябвало да я одобри, не можело да идва от чужда планета. Издавали се книги за създателя на нюфикшънъризма и хвалебствени легенди се носели из цялата планета. Ако Пойнт от скука си направел корабче от салфетката си, до послушковците стигала новината, че Райтчъс е построил кораб сам със собствените си ръце и то за своите послушковци и никъде другаде във Вселената няма подобен кораб. С него можело да се преплува отвъд вселенското пространство и да се докаже на всички, че няма по-висша форма на живот от райтчъската. В случай че някой се опитал да иронизира или опровергае това твърдение, то тогава мигом бил изпращан на ментално изцеление в най-близкия глад-лагер, а роднините му обявени за първи вредители и бивали изключени или изволнени. На това Райтчъс викал райтчъство и трябвало всички да го считат за насъщна правда, която лидерът сеел нашир и надлъж.
Десетилетия минавали, поколения били погълвани и претопявани в райтчъстване. Цяла Замаяна планета започнала да ослепява бавно и да се обезверява.
В една моментност у някой незнаен, но честен замаяник се родило прозрението. То пораснало и започнало да проповядва друга истина. Тръгнало да разнася слова от типа: „макар и роб на своите интереси, замаяникът живеел по-свободно и по-добре, отколкото като роб на себеподобния Райтчъс”. Така прозрението дало нови очи на замаяниците и те започнали да гледат към небесата и макар и да не са ходили на други планети, те събудили своето съзнание, а то на свой ред се отворило към импулсите, предавани от всевъзможни вселенски кътчета. Така започнала ерата на голямото проглеждане. Замаяниците тръгнали да опознават, а с това и да търсят свобода. Били броени последните дни на свръхзамаяника Райтчъс и неговата вярна до пълна вярност банда съмишленици.
Обществената мисловност, която била в неизвестност десетилетия се върнала и дала сила на замаяниците.
Тя помогнала на драгите ни съпланетяри да осъществят мечтата си и да се освободят. Райтчъс бил прогонен, след това съден и захвърлен. Обществената мисловност пробудила замаяниците; показала им някакъв друг път. Същите обезумели и я нападнали. Всеки отчупил късче от нея и го нарекъл по някакъв таен собствен начин.
И така, днес, след пълно пробуждане, няколко размирни бунта, двеста-триста повторения на чужди грешки, замаяници са доникъде на своето някъде. Някои гледат назад с умиление към живота си по властването на Райтчъс, други все още гонят своите интереси, а трети гледат нагоре и сочат истината в осъществената чуждопланетна свобода. Никой никъде не се обединява и замаяници живеят в прекомерна разединеност. Всеки зорко варди своя къс от обществената мисловност и казва, че има най-правилното парче от нея.
За нас Райтчъс е едно доказано доказателство, че не трябва да се спекулира с умнотии от типа - „целта оправдава средствата”, защото замаяници имат богато въображение. Пък и целите са много чувствителни, биха били крайно обидени, ако средствата, с които се достига до тях, са безумни и отгледани от болни фантазии.
– Какъв тъжен разказ... - казала Идеята. - Бях толкова благородна, а такива неща чувам за себе си, че вече не мога
да повярвам, че съм идея. Започвам да си помислям, че съм нещо си друго... Замаяниците имат удивителна до безмерност на удивлението способност да превръщат идеите в демагогия, но аз вече няма да бъда себе си и няма да говоря. Дори и да дойде най-достойният при мен, аз пак няма да му проговоря. Tой ще иска да разнесе словото ми и всички ще го сметнат за луд... А то лудите са различно луди! Има луди, които разговарят с идеи и други луди, които са луди, защото не разговорят с идеи.
Заблудения завоевател ми се опули насреща и каза накрая:
– Ама сега какво имат замаяници всъщност... Те имат само едно нещо - хиляда и една причини да подскачат върху лука. А то къде се e чуло и съзряло да е глава, ама да не е от лук и обратното!?
Абсурд 7
Хиляда и една причини да подскачаш върху лука
Вселенската практика на замаяниците е да приемат и да се примиряват с неща,които не могат да се възприемат. - Заблудения завоевател
За да въведа моя нов приятел - Заблудения завоевател в особеностите на замаяната ни планета, реших да му разкажа следната съвсем близка до актуалност история.
Имало през едно неопределено някога си една идея. Никой не знае кога точно се е пръкнала тя. Идеята била много благородна и искала да удовлетворява всички, да елиминира безболезнено нередностите и да превърне всеки звяр в невинно агънце и всички да живеят мирно кротко и с много любов. Да, ама тази идея, пораснала и срещнала, незнайно как, замаяника. Те се оженили и си народили куп цели. Явно, идеята била много плодовита майка, след като родила толкова много и разнородни цели. Те пък решили по братски да се разединят и да сформират отделни групички. Групичките дали живот на интересите, а те решили да не слушат никого и до ден днешен се бият помежду си. Сега може би си задавате замаяния въпрос „Как това засяга замаяниците”? Ами много просто... Ние сме превозното средство, роби и верни спътници на интересите. Откакто сме се родили, са ни впрегнали здраво и не спират да ни дърпат юздите. Не се минава и ден без да не изядем по някой камшик или смушкване в ребрата от тях. А ако нашият личен интерес е в добро настроение, все ще се намери нечий чужд такъв да влезе в пререкание с него и той пак да си го изкара на нас. Така, ние от недоброжелание към шефовете си, т.е. интересите, решихме да си създадем един изкуствен катализатор - егоизма, който умишлено бъркаме с чувството за самосъхранение.
Не можех да проумея как е вселеновъзможно от такъв благороден и добронамерен прародител като идеята, да се народят такива вредители като интересите. Така започнах да се съмнявам в достойнствата на замаяника.
След излюпването на този си извод, с дълбока задълбоченост започнах да анализирам близките събития, които замаяниците обичат да забравят, наричайки ги „История”. Всички знаем, че периодността е нещо, чието съществуване все още е оспорвано. И дали сега ще приемем, че го няма или ще го разглеждаме като вечност - разликата е фиктивна. И в двата случая ще установим, че историята си седи в нашето днес, а незнайното бъдеще почти се обляга на нея.
Къде блуждаем ние в тази картинка? Ами ние сме лутащите се роби на интересите, които от яд и егоизъм са измислили политическата система. С нея, в обобщение, се оправдаваме пред вселената за всичко написано по-горе. Ако нещо не ни е в ред, то е защото интересите са политика и политиката е интереси и всичко тогава става много интересно. Странна работа е това - замаяника. Хем е вятър, хем тръстика, хем заявява, че мисли. Това си е цяло противоречие в противоречивата ни действителност. Ето един до ощипване познат пример:
Пойнт Райтчъс бил виден себелюбец и имал съмнително добри взаимоотношения със своя и още няколко чужди интереса. Започнал да се издига по йерархията и стигнал почти до целите, ама само ги мернал с крайчеца на окото си. Без да си дава зор да ги разгледа, установил, че при интересите му си е най-добре. Той решил и си намерил съмишленици, които да го слушат и в замяна той им обещал тайно да удовлетворява и техните интереси на цената на скромното всичко, и да ги отличи от останалите. Всяко едно такова достойно съмишленичество трябва да има цвят, име, преимущества и пропаганда, а санкциите - те са безброй и се отнасят до всички, които не са съмишленици. Новото братство от интереси се нарекло „явлението нюфикшънъри”, а политическата система, която създали - „нюфикшън”. Появили се в удобния момент, когато замаяната мисловност отишла на почивка на остров „Имаджинейшън”. Пойнт Райтчъс със завидни манипулативни способности, успял да убеди мнозина, че е стигнал не само до целите, но чак до самата идея. Тя му проговорила на чист райтчъски език, че трябва да има равенство между замаяниците и всички да работим за един замаяник, който Райтчъс посочи (то е ясно - Райтчъс). Хвърля ме в безмерно изумление следното: „Откъде е изпаднал този синдром, който кара много обикновени, нормални замаяници да слушат един ненормален?”.
Годините солидна пропаганда, манипулациите на едро, многото нехуманни страхотии и добре уредени нередности се превърнали в средства, а Райтчъс се издигнал до ниво - деспот. Създал си своя армия от привърженици и подмазвачи и им дал скромното всичко. На останалите замаяници викали „послушковци”, които се задоволявали с щедрото нищо. Започнало едно голямо хвърляне на прах в очите. Пълзели вред изказвания от типа на „няма друга хубава обществена система като тази на Замаяната планета”, „не са познати по-щастливи планетяри на никоя друга вселенска всеизвестност като нашите драги замаяници”. Послушковците слушали ли, слушали, как живеят в Рай и как е за тяхно добро да не вдигат очи към небесата и да се чудят как ли е животът на другите планети. А ако случайно се объркат и решат да проверят, заради безмерно любопитство, то начините да изчезнат или те или любопитството им, били много.
Всеизвестно било на всички, че нюфикшънъризмът е всемогъща система, създадена от един свръхзамаяник, кой-
то е говорил лично с идеята и може да бъде обожествен и няма нужда от други кумири освен него. Всякакви други Богове са просто плод на непослушното въображение. Религиите на Замаяната планета били забранени, а с тях и всички празници. Почитали се само дати, избрани от свръхзамаяника-Райтчъс. Слушало се само и единствено за героичните до безмерна героичност подвизи на Райтчъс, музиката била родна и само Райтчъс трябвало да я одобри, не можело да идва от чужда планета. Издавали се книги за създателя на нюфикшънъризма и хвалебствени легенди се носели из цялата планета. Ако Пойнт от скука си направел корабче от салфетката си, до послушковците стигала новината, че Райтчъс е построил кораб сам със собствените си ръце и то за своите послушковци и никъде другаде във Вселената няма подобен кораб. С него можело да се преплува отвъд вселенското пространство и да се докаже на всички, че няма по-висша форма на живот от райтчъската. В случай че някой се опитал да иронизира или опровергае това твърдение, то тогава мигом бил изпращан на ментално изцеление в най-близкия глад-лагер, а роднините му обявени за първи вредители и бивали изключени или изволнени. На това Райтчъс викал райтчъство и трябвало всички да го считат за насъщна правда, която лидерът сеел нашир и надлъж.
Десетилетия минавали, поколения били погълвани и претопявани в райтчъстване. Цяла Замаяна планета започнала да ослепява бавно и да се обезверява.
В една моментност у някой незнаен, но честен замаяник се родило прозрението. То пораснало и започнало да проповядва друга истина. Тръгнало да разнася слова от типа: „макар и роб на своите интереси, замаяникът живеел по-свободно и по-добре, отколкото като роб на себеподобния Райтчъс”. Така прозрението дало нови очи на замаяниците и те започнали да гледат към небесата и макар и да не са ходили на други планети, те събудили своето съзнание, а то на свой ред се отворило към импулсите, предавани от всевъзможни вселенски кътчета. Така започнала ерата на голямото проглеждане. Замаяниците тръгнали да опознават, а с това и да търсят свобода. Били броени последните дни на свръхзамаяника Райтчъс и неговата вярна до пълна вярност банда съмишленици.
Обществената мисловност, която била в неизвестност десетилетия се върнала и дала сила на замаяниците.
Тя помогнала на драгите ни съпланетяри да осъществят мечтата си и да се освободят. Райтчъс бил прогонен, след това съден и захвърлен. Обществената мисловност пробудила замаяниците; показала им някакъв друг път. Същите обезумели и я нападнали. Всеки отчупил късче от нея и го нарекъл по някакъв таен собствен начин.
И така, днес, след пълно пробуждане, няколко размирни бунта, двеста-триста повторения на чужди грешки, замаяници са доникъде на своето някъде. Някои гледат назад с умиление към живота си по властването на Райтчъс, други все още гонят своите интереси, а трети гледат нагоре и сочат истината в осъществената чуждопланетна свобода. Никой никъде не се обединява и замаяници живеят в прекомерна разединеност. Всеки зорко варди своя къс от обществената мисловност и казва, че има най-правилното парче от нея.
За нас Райтчъс е едно доказано доказателство, че не трябва да се спекулира с умнотии от типа - „целта оправдава средствата”, защото замаяници имат богато въображение. Пък и целите са много чувствителни, биха били крайно обидени, ако средствата, с които се достига до тях, са безумни и отгледани от болни фантазии.
– Какъв тъжен разказ... - казала Идеята. - Бях толкова благородна, а такива неща чувам за себе си, че вече не мога
да повярвам, че съм идея. Започвам да си помислям, че съм нещо си друго... Замаяниците имат удивителна до безмерност на удивлението способност да превръщат идеите в демагогия, но аз вече няма да бъда себе си и няма да говоря. Дори и да дойде най-достойният при мен, аз пак няма да му проговоря. Tой ще иска да разнесе словото ми и всички ще го сметнат за луд... А то лудите са различно луди! Има луди, които разговарят с идеи и други луди, които са луди, защото не разговорят с идеи.
Заблудения завоевател ми се опули насреща и каза накрая:
– Ама сега какво имат замаяници всъщност... Те имат само едно нещо - хиляда и една причини да подскачат върху лука. А то къде се e чуло и съзряло да е глава, ама да не е от лук и обратното!?
13 март 2011, неделя
21 забавни отговора на 21 интересни въпроса ЗАЩО?!
ЗАЩО доставчикът на пици пристига по-бързо от линейката на Бърза помощ? Защото бакшишът го окрилява!
ЗАЩО правят места за паркиране за инвалиди до ледената пързалка? Има пророци на този свят, практично е след едно пързулване и...
ЗАЩО хората си поръчват двоен хамбургер, голяма порция пържени картофки и след това диетична кола? За приспиване на съвестта!
ЗАЩО кренвиршите за хотдог се продават в кутии по 10, а хлебчетата - в опаковки по 8?Идеята е гениална, за да ги купуваш до безкрай!! Perpetuum mobile everywhere!
ЗАЩО жените не могат да си слагат очна спирала със затворена уста? За да дъхват на огледалото и да го почистват едновременно с ръкава, от лакътната част, докато с китката инициират кръговото движение, присъщо за слагане на спирала!
ЗАЩО думата СЪКРАЩЕНИЕ е толкова дълга? За да ни показва, колко е гадно една дума да е дълга и да ни подтиква да ползваме функцията й по-често.
ЗАЩО трябва да кликнеш Start, за да затвориш Windows? Защото всяко начинание изисква някакъв start! Пък и според вас, защо отваряме и затваряме една и съща врата, за да влезем и да излезем? Не трябва ли да имаме две врати по тази логика?
ЗАЩО лимоновият сок съдържа изкуствени ароматизатори, а таблетките за миялната машина - натурален лимонов сок? Защото, за да излъжеш човек, трябва да атакуваш обонянието му , а съвременният човек обича изкуствените неща, повече от истинските, колкото по-изкуствено ароматни, толкова по-добре! Миялнята машина не е на този принцип… НА НЕЯ НЕ Й ПУКА КОЕ КАК МИРИШЕ! :P
ЗАЩО не произвеждат храна за котки с вкус на мишки? Вие бихте ли искали основното, предястието и десерта ви да е с един и същи вкус? Where’s the pleasure in that?
ЗАЩО на опаковките с храна за кучета пише: Нов, по-добър вкус - кой я е пробвал? Как кой?! Немската овчарка! След като разпознава кокаин от хероин по летищата, едва ли ще й се опре задачата да направи разлика във вкуса на кучешката храна! Плюс това в повечето посредствени екшъни за деца от 20-ти век, немската овчарка е мозъка на всяка полицейска акция :P
ЗАЩО стерилизират иглите, които ще бъдат използвани за евтаназия? По навик!
Всеки e чувал за неразрушимата черна кутия в самолета… ЗАЩО не направят целия самолет от този материал? Животът е борба и както е в самолета, така е и в живота - ние си плащаме за билета! Идеята на черната кутия е, че трябва да оцелее, само този който успее да се навре в нея! Life is not fair, за повече информация, как да се напъхате в кутията, моля прочетете Ложето на Прокруст!
И ако летенето е толкова безопасно…
ЗАЩО залата за пристигащите на летището се нарича терминал? Терминал идва от думата “terminus” означава “крайна точка, крайна цел, граница” Пък и, замислете се, дори когато използваме само една дума "терминал", за да обобщим всичко, жертвоготовните баби-авантюристки, готови да помогнат на имигриралото си семейство в чужбина, се губят по летищата, какво остава, ако им сложим още една дума! Ще настъпи хаос и ужас!
И още:
ЗАЩО натискаме бутоните на дистанционното по-силно, когато батериите са почти празни? Ключът на загадката е именно в думата “почти” :Р
ЗАЩО перем хавлиите за баня, не се ли предполага, че сме чисти, когато ги използваме? Заради уханието на Ариел, което ние специално не можем да им предадем след нашата баня :Р
ЗАЩО пилотите-камикадзе носят каски? Въпрос на професионална етика!
Как са успели да сложат табелата Забранено ходенето по тревата! в средата на тревната площ? Има няколко начина: Ако е по-високо колчето с овчарски скок, ако е по ниско се забива като копие, а третия вариант, който е най популярен в северна Америка, направо се купува роло райграс от Costco и като го разстелеш табелата се изправя!
Когато човекът е открил, че кравата дава мляко, какво по-точно е търсел в този момент! Каквото винаги… пари! :Р Изтървал си е стотинката човека…
Във фабриките за чай, работниците имат ли пауза за кафе? Ми от толкова много чай, с какво друго да разнообразят освен с кафе? Както е и във фабриките за кафе - имат пауза за чай!
ЗАЩО овцете не се смаляват когато вали? Защото, козината им е толкова плътна, че задържа водата! Ако ги сложиш до печката после, можеш да ги ползваш и за бойлер за дъждовна вода! Ако изстискаш една овца след порой, можеш да изкъпеш половин взвод!
ЗАЩО заведенията и магазините, които са отворени 24 часа в денонощието, имат ключалки? В света всичко се променя ежедневно, няма нищо сигурно! Току виж след няколко години докажат, че денонощието всъщност е 25 часа, какво правим? Физиците не спят като денонощните магазини са!
ЗАЩО правят места за паркиране за инвалиди до ледената пързалка? Има пророци на този свят, практично е след едно пързулване и...
ЗАЩО хората си поръчват двоен хамбургер, голяма порция пържени картофки и след това диетична кола? За приспиване на съвестта!
ЗАЩО кренвиршите за хотдог се продават в кутии по 10, а хлебчетата - в опаковки по 8?Идеята е гениална, за да ги купуваш до безкрай!! Perpetuum mobile everywhere!
ЗАЩО жените не могат да си слагат очна спирала със затворена уста? За да дъхват на огледалото и да го почистват едновременно с ръкава, от лакътната част, докато с китката инициират кръговото движение, присъщо за слагане на спирала!
ЗАЩО думата СЪКРАЩЕНИЕ е толкова дълга? За да ни показва, колко е гадно една дума да е дълга и да ни подтиква да ползваме функцията й по-често.
ЗАЩО трябва да кликнеш Start, за да затвориш Windows? Защото всяко начинание изисква някакъв start! Пък и според вас, защо отваряме и затваряме една и съща врата, за да влезем и да излезем? Не трябва ли да имаме две врати по тази логика?
ЗАЩО лимоновият сок съдържа изкуствени ароматизатори, а таблетките за миялната машина - натурален лимонов сок? Защото, за да излъжеш човек, трябва да атакуваш обонянието му , а съвременният човек обича изкуствените неща, повече от истинските, колкото по-изкуствено ароматни, толкова по-добре! Миялнята машина не е на този принцип… НА НЕЯ НЕ Й ПУКА КОЕ КАК МИРИШЕ! :P
ЗАЩО не произвеждат храна за котки с вкус на мишки? Вие бихте ли искали основното, предястието и десерта ви да е с един и същи вкус? Where’s the pleasure in that?
ЗАЩО на опаковките с храна за кучета пише: Нов, по-добър вкус - кой я е пробвал? Как кой?! Немската овчарка! След като разпознава кокаин от хероин по летищата, едва ли ще й се опре задачата да направи разлика във вкуса на кучешката храна! Плюс това в повечето посредствени екшъни за деца от 20-ти век, немската овчарка е мозъка на всяка полицейска акция :P
ЗАЩО стерилизират иглите, които ще бъдат използвани за евтаназия? По навик!
Всеки e чувал за неразрушимата черна кутия в самолета… ЗАЩО не направят целия самолет от този материал? Животът е борба и както е в самолета, така е и в живота - ние си плащаме за билета! Идеята на черната кутия е, че трябва да оцелее, само този който успее да се навре в нея! Life is not fair, за повече информация, как да се напъхате в кутията, моля прочетете Ложето на Прокруст!
И ако летенето е толкова безопасно…
ЗАЩО залата за пристигащите на летището се нарича терминал? Терминал идва от думата “terminus” означава “крайна точка, крайна цел, граница” Пък и, замислете се, дори когато използваме само една дума "терминал", за да обобщим всичко, жертвоготовните баби-авантюристки, готови да помогнат на имигриралото си семейство в чужбина, се губят по летищата, какво остава, ако им сложим още една дума! Ще настъпи хаос и ужас!
И още:
ЗАЩО натискаме бутоните на дистанционното по-силно, когато батериите са почти празни? Ключът на загадката е именно в думата “почти” :Р
ЗАЩО перем хавлиите за баня, не се ли предполага, че сме чисти, когато ги използваме? Заради уханието на Ариел, което ние специално не можем да им предадем след нашата баня :Р
ЗАЩО пилотите-камикадзе носят каски? Въпрос на професионална етика!
Как са успели да сложат табелата Забранено ходенето по тревата! в средата на тревната площ? Има няколко начина: Ако е по-високо колчето с овчарски скок, ако е по ниско се забива като копие, а третия вариант, който е най популярен в северна Америка, направо се купува роло райграс от Costco и като го разстелеш табелата се изправя!
Когато човекът е открил, че кравата дава мляко, какво по-точно е търсел в този момент! Каквото винаги… пари! :Р Изтървал си е стотинката човека…
Във фабриките за чай, работниците имат ли пауза за кафе? Ми от толкова много чай, с какво друго да разнообразят освен с кафе? Както е и във фабриките за кафе - имат пауза за чай!
ЗАЩО овцете не се смаляват когато вали? Защото, козината им е толкова плътна, че задържа водата! Ако ги сложиш до печката после, можеш да ги ползваш и за бойлер за дъждовна вода! Ако изстискаш една овца след порой, можеш да изкъпеш половин взвод!
ЗАЩО заведенията и магазините, които са отворени 24 часа в денонощието, имат ключалки? В света всичко се променя ежедневно, няма нищо сигурно! Току виж след няколко години докажат, че денонощието всъщност е 25 часа, какво правим? Физиците не спят като денонощните магазини са!
08 март 2011, вторник
Аз съм 100% жена и точно затова не празнувам 8-ми март!
Днес получих множество честитки, пожелания, СМСи и какво ли още не. През годините някак си по задължение, заради приятелки, баби, майки, лели, трябваше да изтръгна от себе си някакво пожелание, никога не съм чувствала този празник като свой. Когато бях дете, аз така и не разбрах какво точно празнуваме... Празнуваме, че има жени, или че има майки, или пък че майките са жени, или че всички жени искат да са майки, които искат да бъдат жени, а едновременно с това, да са и майки? Ох, май и аз се обърках!
В крайна сметка ми стана ясно, като пораснах и развих самостоятелен разсъдък, който да не се влияе от мнението на объркващото ме обкръжение, че този празник има повече за цел да чества не изкусуреното, изкуственото създаване на жени с мъжествени качества, които са били дълбоко ценени през червените, мътни години на идеализиран фанатизъм. Тогава жената революционер, багерист, тракторист и пр., е била на почит и са се пишели лозунги, романи за жената, която се бори като мъж. Раждането на живот, разбира се, по това време е отменено при появата на "достоен заместител" - червеното знаме /правя асоциация, която много други демократично-настроени хора правят с песента "Нас червеното знаме роди ни"/.
Жената, която се бори наравно с мъжа и става по-мъжествена от мъжете, през тези десетилетия е била пример за подражание и естествено създаването на този стереотип е политически изгодно! Какво по-хубаво от това да разбиеш семейството още в началото и да преобърнеш изцяло ценностната му система, да лишиш всички хора от любов и да ги направиш слуги на "държавни" интереси!?
Днес, сред многото честитки, усмивки, прегръдки от близки и приятели и негодувание и пуфкане от моя страна, ми пратиха единственото смислено нещо, което прочетох за днешния празник в един блог на една здравомислеща жена /натиснете тук/.
Аз не се стърпях и пуснах следния коментар под блога й:
Искам да споделя следното: И АЗ НЕ ПРАЗНУВАМ 8-МИ МАРТ И НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАМ ДА ГО КАЖА! Никога не съм харесвала този празник,дори и като дете, когато ни задължаваха в детската градина и училище да си правим снимки за подарък на мама за 8-ми март! А сега, когато съм вече голяма и знам всичко за него и сама избирам демократичното мислене и християнския път, осъзнавам, че този тъй съмнителен празник е бил неслучайно неприятен за мен! Аз не искам подаръци, не искам цветя на този ден, искам го без повод през останалите дни, защо не на рождения ми ден!
Всъщност на мен на седми март, ей така без повод, приятелят ми, ми направи изненада, купувайки нещо за нашия дом /кухненски робот/, което да ползваме И ДВАМАТА /дори засега той го ползва повече от мен/. Тази покупка я беше запланувал отдавна и нямаше нищо общо с 8-ми март! Днес като станах, той беше направил фреш и НЕ ми честити, с повехнал карамфил в ръце, празника на червената мустаката багеристка - бореща се за панталоните на мъжа,или ако не е толкова алчна - за десния му крачол. Колко е хубаво да имаш демократичен мъж до себе си - той мисли предприемачески, мисли практично и не те засипва с унизителни поздравления за съмнителни празници. Пожелавам такъв мъж като моя на всяка жена! А що се отнася до жените, които тъпчат мъжете си и на всеки 8-ми март си чакат цветенцето, гривничката, картичката и мятат кълка връз кълка / 'щото видите ли на днешния ден може/ им препоръчвам литература - Анатлоий Некрасов "Оковите на майчината любов", там много ясно е описано как се обръща ценностната система, когато един дом се гради от мъжествената жена насилник, обсипваща с излишната си любов децата, котарака и мебелите, но ненавиждаща мъжа си! Сигурна съм, че ако прочетете тази книга, няма да се сърдите на мъжете си, че ви изневеряват и се оригват на ракия, докато ви викат "На ма, на ти таз' китка, ма, честит ти празник"...
!Бележка! Днешният празник се празнува в много страни - Албания, Армения, Азърбайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам - всяка една от които, ПООЩРЯВА дискриминацията, малтретирането и подтисничеството над жените. Изводите си правете сами, дами, а на онези от вас, на които им приседна от статията, седнете и драснете коментар по темата, аз нямам никакъв проблем да ме разпънете на кръст за думите ми! Знам, че ако не друго, аз поне съм сигурна в позицията си!
В крайна сметка ми стана ясно, като пораснах и развих самостоятелен разсъдък, който да не се влияе от мнението на объркващото ме обкръжение, че този празник има повече за цел да чества не изкусуреното, изкуственото създаване на жени с мъжествени качества, които са били дълбоко ценени през червените, мътни години на идеализиран фанатизъм. Тогава жената революционер, багерист, тракторист и пр., е била на почит и са се пишели лозунги, романи за жената, която се бори като мъж. Раждането на живот, разбира се, по това време е отменено при появата на "достоен заместител" - червеното знаме /правя асоциация, която много други демократично-настроени хора правят с песента "Нас червеното знаме роди ни"/.
Жената, която се бори наравно с мъжа и става по-мъжествена от мъжете, през тези десетилетия е била пример за подражание и естествено създаването на този стереотип е политически изгодно! Какво по-хубаво от това да разбиеш семейството още в началото и да преобърнеш изцяло ценностната му система, да лишиш всички хора от любов и да ги направиш слуги на "държавни" интереси!?
Днес, сред многото честитки, усмивки, прегръдки от близки и приятели и негодувание и пуфкане от моя страна, ми пратиха единственото смислено нещо, което прочетох за днешния празник в един блог на една здравомислеща жена /натиснете тук/.
Аз не се стърпях и пуснах следния коментар под блога й:
Искам да споделя следното: И АЗ НЕ ПРАЗНУВАМ 8-МИ МАРТ И НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАМ ДА ГО КАЖА! Никога не съм харесвала този празник,дори и като дете, когато ни задължаваха в детската градина и училище да си правим снимки за подарък на мама за 8-ми март! А сега, когато съм вече голяма и знам всичко за него и сама избирам демократичното мислене и християнския път, осъзнавам, че този тъй съмнителен празник е бил неслучайно неприятен за мен! Аз не искам подаръци, не искам цветя на този ден, искам го без повод през останалите дни, защо не на рождения ми ден!
Всъщност на мен на седми март, ей така без повод, приятелят ми, ми направи изненада, купувайки нещо за нашия дом /кухненски робот/, което да ползваме И ДВАМАТА /дори засега той го ползва повече от мен/. Тази покупка я беше запланувал отдавна и нямаше нищо общо с 8-ми март! Днес като станах, той беше направил фреш и НЕ ми честити, с повехнал карамфил в ръце, празника на червената мустаката багеристка - бореща се за панталоните на мъжа,или ако не е толкова алчна - за десния му крачол. Колко е хубаво да имаш демократичен мъж до себе си - той мисли предприемачески, мисли практично и не те засипва с унизителни поздравления за съмнителни празници. Пожелавам такъв мъж като моя на всяка жена! А що се отнася до жените, които тъпчат мъжете си и на всеки 8-ми март си чакат цветенцето, гривничката, картичката и мятат кълка връз кълка / 'щото видите ли на днешния ден може/ им препоръчвам литература - Анатлоий Некрасов "Оковите на майчината любов", там много ясно е описано как се обръща ценностната система, когато един дом се гради от мъжествената жена насилник, обсипваща с излишната си любов децата, котарака и мебелите, но ненавиждаща мъжа си! Сигурна съм, че ако прочетете тази книга, няма да се сърдите на мъжете си, че ви изневеряват и се оригват на ракия, докато ви викат "На ма, на ти таз' китка, ма, честит ти празник"...
!Бележка! Днешният празник се празнува в много страни - Албания, Армения, Азърбайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам - всяка една от които, ПООЩРЯВА дискриминацията, малтретирането и подтисничеството над жените. Изводите си правете сами, дами, а на онези от вас, на които им приседна от статията, седнете и драснете коментар по темата, аз нямам никакъв проблем да ме разпънете на кръст за думите ми! Знам, че ако не друго, аз поне съм сигурна в позицията си!
Абонамент за:
Публикации (Atom)