Elizabeth Bunny

 

Elizabeth Bunny was a lady divine,

seemingly simple, with an unusual shine.

She often smelled of vanilla and sage

And no one could ever guess her age.

She was born in an ancient small town

that flourished, mostly when she was around.

She hasn’t been there for quite a while.

No wonder it has been falling down.

“Elizabeth” wasn’t her real name

as for “Bunny” – she got as a young dame

She never liked gossip and fame.

So Elizabeth Bunny to all she remained.

What do I do?

I don’t fight villains or nemesis old.

I don’t search for riches – treasures of gold.

I don’t battle with demons, goblins, and orks.

I don’t carry guns, knives, swords, not even a fork.

I conquer invisible fears beyond a veil – so very thin.

My fight is with people’s insecurities deep within.

I came back to life from the magical touch of transformation

with a deep knowing that change is a part of every creation.

I’ll show you every day is perfect, even if it’s not sunny.

And my name is Elizabeth Bunny.

Why am I here?

The world is full of confusion

with good people often lost in illusions,

sharing a collective traumatic existence

without the proper magic assistance.

I came here without hesitating too much

to help people remember divinity’s touch.

My mission solely is to help you see –

you already have everything you need

to live out to your full potential.

That love and goodness are essential

for a world – released of pride, fear, and vanity

and for a better future for our humanity.

The Birth of Elizabeth Bunny

Why am I here?

I was a rare white swallow,
lost in the woods – dark and hollow.
Winnowing my tiny wings till an exhaust.
I closed my eyes – cold, all alone in the frost.
Touched by an Angel, I gazed at a light
and saw the Goddess Freyja, so divinely bright.
She lifted me and warmed me with a ray from above
and whispered the words that embraced me with love.
There’s a famous legend that you might have heard
about Ostara’s hare, who too was once a bird.
Just like him, I closed my eyes forever only to find
I was born again, stronger in body, soul, and mind.
I’m a powerful bunny that can travel through time and space
I was reborn where parallels cross in the most magical place.
And because life is an infinite, constant transformation,
Now I am here to help you out of any depression and stagnation.

Пълен член

 

 Млад ученик тренирал три години да достигне до същността на съществото си и да говори с пълния член в м.р.ед.ч. Срещнал пълния член в м.р.ед.ч. и му казал:
-Идвам с един единствен въпрос. Защо те има?
Пълният член му отговорил:
-Имаш още да учиш, млади човече, върни се след като изчетеш целия „Официален правописен речник на българския език” на БАН.
Ученикът се върнал, изчел речника и след много усилия пак влязъл в същността на съществото си и се срещнал с пълния член м.р. ед. ч., и му казал:
– Пълен член, аз изчетох речника на БАН и пак не знам защо те има…
Тогава пълният член му отговорил:
– Има ме, за да ти е гадно.

Из “Менталното чекмедже с вълнения и размисли на един психейтър”

(Епистоларен монолог)

Психейтърът сяда на бюрото си и започва да пише. Докато пише, размишлява на глас и диктува на себе си. 

Скъпо ментално чекмедженце,

Първо искам да ти кажа, че се радвам се, че те има, но в същото време още съм обезпокоен от мисълта, че няма никакъв смисъл от теб. Днес гледах филма “Полет над кукувиче гнездо”. Много беше тъп. Не разбирам какво му харесват толкова. Аз такива откачалки гледам по цял ден, а някои от тях аз лично съм създал. Оказа се, че имало и книга със същото заглавие. Не съм я чувал. (пауза)

Последно четох едно изследване, според което психейтърите трябва да четат художествена литература. Аз обаче имам проблем с това, защото знам, че 99% от авторите са напълно луди, а единственият процент нормални са ми колеги. Аз намирам колегите си за доста скучни автори. (пауза) Повечето пишат за чашката или за стремеж към чашката. Е, един или двама бяха писали нещо за Кафка, тях ги прочетох с интерес.

Ех, скуката ме напряга, скъпо чекмедженце. Вече не намирам дори елементарно удоволствие в работата и в живота. Рядко ми се случва нещо интересно…

Онзи ден дойде при мен един разтревожен мъж, чиято съпруга буйствала, получавала кризи и искала да се самоубие. Казах му да я доведе при нас.

 

Жената уж тръгналa с него, но после като разбрала къде я води, започнала да буйства. Това беше сигурен признак за нас. Щом не иска да говори с психейтър, значи сама е разбрала, че е луда. Тези, които разбират, че са луди, но продължават да проявяват лудост, са най-страшни. Те са опасни за себе си и за околните. Веднага я обезвредихме, настанихме  и вече се възстановява. Процесът може да трае доста дълго – месеци, но аз съм обнадежден.

Така е по-добре за цялото семейство. Наскоро видях и мъжът й, който беше много щастлив с новата си кола и новата си приятелка. (пауза) 

Виждаш ли, скъпо чекмедженце, ние правим света по-добър.

Край

 

*Психейтър – Човек, чиято професия се състои в това да мрази човешката душа и да направи всичко по силите си да я отстрани от тялото на човека с всички възможни фармацевтични средства.

 

 

Късмети за Баница

"Вън всичко в студ ще е сковано,

но ти ще си на топло…На концерта на Джорджано!”

 

“Любовта на вратата ти ще чука,

за да те пита: „Ще изхвърлиш ли боклука?“

 

“Здрав ще бъдеш, по-спокойно,

само може осигуровките да вдигнат двойно!”

 

“Нова работа или собствен бизнес те чака,

но на първо време май ще е в барака!”

 

“Кой ще сложи в гащите си таралеж?

Ти! Очаква те годеж!”

 

“Бебе… Или две!

На теб пада се късмет “дете”.

Ако не можеш да сменяш пелени,

веднага иди се научи!”

 

“Колата вече стана на години…

Нова ти се пада, но няма да е Ламборджини!”

 

“Като чичо Скрудж сред парички ти ще плуваш,

но не забравяй и да харчиш, не само да им се любуваш!”

 

Версия 2

 1.Таз‘ година куче, догодина – внуче! / Таз’ година на нов размер ще се радваш – след празниците ще отслабваш!
2.Ако с работата ти не се получи, то се знае ще се учи!
3.Не слагай напразно бариери, любовта навсякъде ще те намери!
4.И таз‘ година няма да си счупиш крак – здраве ти се пада пак!
5.Парите не растат в баници и по дървета. Знай – по-важен е късмета! Ето го при теб се падна, таз’ година няма да е гладна.
6.Таратайката отдавна трака? Нищо, новата кола те чака!
7.Няма вечно безгрижно да се смееш? Таз‘ година люлка ще люлееш!
8.Бързо приготви торбата, на теб пада се парата!
9.Добре е вкъщи пред камина, но още по-добрe е в самолета към чужбина! На теб пътуване се пада! Накъде ли? Изненада!
10.Живееш ли на тясно? Ще се местиш, то е ясно! Кой от утре ще се връща, вече в нова къща?
11.Омръзна ли ти кредити да взимаш, таз‘ година нова работа ще имаш!

12. Всеки знае, че роднините не си избираш, ала приятелите си подбираш! Ето късметът е готов! На теб пада се приятел нов!

 

Ами Тола

(2017)

 

 

Халюзия

 

……………………………………………..
/продуцент – наименование по търговска регистрация/

ХАЛЮЗИЯ

/заглавие, главни букви, 14 pt/
игрален филм
…………… минути
/времетраене/

                   Сценарист:                                         Ами Тола (Ева Иванова)

Режисьор …………………………………
Оператор …………………………………
Продуцент …………………………………
/име, фамилия/

2017

ЕКС. УЛИЦА. СЛЪНЦЕ. ПЛОЩАД. НАРОДНИ ПЕСНИ И ТАНЦИ.

VO:
„Светът е чудесен“,
навън пеят песни,
при това народни.
Лили подминава концертът с народни песни и си слага качулката.
VO:
Но не всички имат вкусове сродни.
Светът е супер, но някой не мисли така!
Някой, който живее в малък апартамент, в края на града.

ИНТ. БЛОК. ВХОД. СТЪЛБИ.
Лили се качва по стълбите вкъщи.
VO:
Лили казва се тя.
Откакто откри Толстой иска да я наричат Ана.
Всички в училище я мислят за странна…
Облича се в черно, носи шапка и очила,
Слаба, дребна и бледа с лунички на носа.

 ИНТ. ДЕТСКА СТАЯ. ПРОЗОРЕЦ.
 Лили-Ана ляга на леглото си и гледа към прозореца. 
                                                 VO:

Навън се чуват радостни гласове
Всички излизат от училище, след часове.
Ана няма приятели и отскоро живее сама.
Родителите ? работят в чужбина, рядко са у дома.
Ана не готви, но слуша музика и чете.
Никой от съучениците ? не може да я разбере.

Лили-Ана сяда на бюрото си и си слага главата между ръцете.

VO:
„Светът е чудесен“е темата на есето за домашна.
„Светът не е чудесен! Светът е ужасен!“
Каза си Лили… тоест Ана.
Часовникът удари три. Стрелката на място остана…

Лили – Ана става отива до прозореца.
VO:
Времето спря, денят премина в нощ,
нощта – в ден.
Минувачи застинали с поглед угрижен или възмутен.
„Явно за всеки светът е толкова ужасен, колкото и за мен!“
каза си Ана и излезе навън.
Ощипа се леко. Може това да е сън….

Лили-Ана отваря очи и гледа навън.
VO:
„Сякаш на пауза е кадър от филм
и нова реалност пред мен е открил.
Светът е различен, когато е спрял.
Изглежда по-интересен и цял.
Сякаш Фауст е казал „О, миг поспри…“
Помисли си Ана и продължи да върви.

ЕКС. УЛИЦА. ВСИЧКИ СТОЯТ НА ЕДНО МЯСТО.
Лили върви. Всичко е цветно, само Лили е чернобяла.
VO:
„Когато времето за всички други е спряло
Има обикновени неща, които досега не бях видяла…
Човешката душа пълни очите с друг свят…“
Каза си Ана и се вгледа в бездомник с брада
облечен в дрипи и с боси крака.
Седнал на пейка, в нищото сякаш улисан.
Ана се приближи и в очите му ясно прочете: „Всяка мисъл
изразена с думи е сила, действието на която е безпределно“.

Лили става и поглежда с изумление.
VO:
„Този бездомник не е тук самоцелно.
Това са думи на Толстой…
Това да не би да е той?!”
Помисли си Ана и започна да усеща,
че в това пространство без време няма случайни срещи.

Лили спира и застава пред едно момче.
VO:
Това е момчето…
Това е момчето, което…
Ана си представяше в униформа на офицер.
Сега го погледна и си каза „Няма толкова малък размер“.
ЕКС. УЛИЦА. СГРАДИ.
Лили-Ана продължава да върви.
VO:
“Колкото и да се движа на място стоя,
Сякаш е спряла да се върти самата Земя.
Чувствам единствено пълно безвремие.
Колко странно. Сред хора съм,а добре ми е.
Срам, страх, несигурност, гняв – няма ги…”
Искам тук да остана завинаги.
Лили-Ана се смее, танцува си върви по улицата сред спрели коли. Стига пред врата на дома си.

VO:
В покоя на нищото Ана
напълно сама със себе си остана.
Усмивката превърна се в израз на съмнение,
лицето ? придоби сериозно изражение.

Лили отваря вратата, а зад нея има друга затворена врата.
VO:
Ами ако всичко това не е просто някакъв сън?
Ако това е затвор и повече не изляза навън?
Аз съм затворник на своето въображение!“
Сърцето ? започна да бие бързо от напрежение!
В този затвор напълно сама,
Ана продължи да отваря врата след врата.

Лили продължава да отваря врата след врата, и накрая вижда собственото си отражение в огледало зад последната отворена врата. Припада.

ЕКС. ПЛОЩАДКА ПРЕД БЛОК.
Лили се събужда и крещи.
VO:
Ана крещи: „Искам да се махна оттук!“
Но от нея не излиза никакъв звук!
Без време всичко утихва…
а Ана вече не се усмихва.

Лили-Ана отива в тълпата от хора, които са застинали.

VO:
Странна, надута, вещица, луда…
Всичко това е фалш и заблуда.
Всяка от тези думи до една
не определя коя съм наистина аз.

ЕКС. УЛИЦА. ПЛОЩАД.
Лили се приближава до различните хора и ги поглежда в очите.
VO:
В очите на всеки, в които преди виждаше огледало,
сега видя онова, което бе в нея на части, и вече е цяло.
В погледът на всяка душа
Ана откри изненадващи неща.
Всички хора, като нея са същите,
а навиците досадни на всички присъщи са
и всички изпитват страх и недоверие в самота.
И без да имат цел, посока и яснота,
вкопчени в своето досадно ежедневие,
изгубени търсят себе си в движение.
Вечер се прибират уморени, в самота
и само в песни и филми слушат за любовта.

Лили сяда до дърво и гледа към хората в парка застинали във времето, което е спряло. След, което заспива.

VO:
В тази реалност, в секунда скована,
до дървото легна си Ана
и затвори насълзени очи
Часовникът отново удари три.
Лили отваря очи.
VO:
Лили отвори очи и с поглед на дете.
Видя, че всичко отново в своя поток си тече.

Лили се усмихва и отива при другите си съученици.
VO:
A някъде в покоят на паузите,
пак е истинско всичко,
а Лили е наистина Ана
и без мелодрама,
живее в хармония със своя любим.
И там някъде, където всеки миг е неповторим
някой все си повтаря „О миг поспри“,
а часовниковата стрелка никога не отброява три.

Една статия за "Вагон"

Ще си позволя да публикувам една статия за пиесата "Вагон", която е написана от колега от театралното ателие към Бургаския свободен университет. Статията е уникална по рода си, защото авторът й е не само студент по журналистика, но и играе роля в пиесата, което придава една по-дълбока гледна точка върху творческия процес на театралното ателие. Като участник в този процес, авторът показва едно по-искрено емоционално отношение, както към пиесата, така и към нейната реализация.

От: Ами Тола

Един вагон - или пътят към всичкото и нищото

Още в заглавието е заложена метафората на пътешествието. Път към утопично щастие, който е поела младата и много талантлива авторка на пиесата „Вагон” - Ева Иванова (Ами Тола). Пиесата беше премиерно представена от театралната формация към Бургаския свободен университет на 29.03.2011, в атриума на университета, по повод международния ден на театъра.

Целта на театъра винаги е била както да събира различни хора, така и да ги отдалечава временно от проблемите на ежедневието. Младите актьори представиха своята интерпретация на една тежка, посткомунистическа, наследена действителност, в която интелигенцията се освобождава от информацията в полза на яйцата. Всеки един от образите живее в своя, илюзорен свят - преследван от своите страхове и надежди, мечти за спасение, или просто оцеляване. Единственото им щастие е това, че са живи, макар и живота да ги прави още по-нещастни. Сюжетната мизерия е показана контрастно през призмите на извисени естетически персони, каквито са актьорът, композиторът, жудожникът, певецът, поетесата и деградацията на тук-там някакви странни дефектирали индивиди, каквото са най-често отипизирани като хазаи, комшии и темп подобни безскрупулни гадове. Пиесата-мюзъкил беше изпълнена с парадокси и контрастни моменти, които бяха много оригинално поднесени и искрено забавляваха публиката. А тя, от своя страна, беше много разнородна – от професори до кандидат-студенти. Някои се смяха на това, което породи тъга у дгруги, но това е силата на театъра – докосва всеки по различен начин. Никой от замесените във „Вагон” няма повод да скромничи, както би казал Любен Дилов-син, ако беше гледал пиесата.

Режисьор на постановката е небезизвестният на локално и национално ниво - Елевтерий Елевтеров. Тъй като имах възможността да присъствам по време на работния процес по изграждането на всеки образ, мога да заявя, че работата, която свършхиха студентите по време на репетиции е голям подвиг, тъй като времето беше недостатъчно за такъв тип начинание. Едва ли някой от зрителите е бил свидетел на събитие от този сорт в рамките на нашата мила родина. За танците се ангажира студентката специалност "връзки с обществеността" - Калина Тончева, която имаше нелеката задача във 7-минутен музикален микс, да смеси разнородни, познати и непознати видове танци и да накара от най-куция, до най-вдървения студент/ актьор да изглеждат така сякаш цял живот е танцувал това. Актьорите бяха в състав: Представлението беше по музикални мотиви на Стефан Димитров.

Сигурен съм, че всички присъстващи на това магическо, по своя характер, събитие, са си тръгнали доволни. Шоуто беше невероятно и всички се надяваме да продължи, защото държавата ни има нужда от такива събития. А самият факт, че студентите се трудиха безвъзмездно, идва да покаже, че ако не на Вежди Рашидов, то поне на младото поколение му пука за културата.

Автор: Добрин Юнгарев

Премиерата на "Вагон" ...За театралното ателие на БСУ - един екип без спирачки ...

Преди няколко години не знаех какво е да издадеш книга. Мислех си, че e едно непосилно начинание /особено в България/. След като издадох първия си роман "Заблудения завоевател", разбрах две неща. Едното е, че границите са там, където човек сам си ги постави и другото е, че ако се оставиш без очаквания, има голяма вероятност да останеш приятно изненадан. Това го казвам, защото се появиха едни страхотни хора в моя живот, визирам както колегите ми от театралното ателие и режисьора ни, така и редактора ми и неговата съпруга.

Докато издаването на книгата ми беше вече в процес, режисьорът на театралното ни ателие към Бургаския свободен университет - Елевтерий Елевтеров ми каза:

- Ева, защо не вземеш да напишеш една пиеса?

- О, аз нищо не разбирам от драматургия... - съвсем категорично му отвърнах аз.

Няколко месеца по-късно не се появих на репетиции,почти цяла седмица . Тогава репетирахме "Криворазбраната цивилизация" по Войников и аз играех Злата. За този период на забвение, се бях барикадирала вкъщи и пишех. Телефонът ми звънеше отвреме-навреме, но не го вдигах.

Така се роди първоначалния вариант на "Вагон", който в момента е нещо като конструкцията или основата на пиесата...Така де, да речем, че е просто една платформа - без прозорците и седалките...

Отбих се на репетиции и го дадох на Елевтерий. Той го погледна и дори не ме попита, защо не съм се вяснала толкова време.

Не знам как стана, но режисьорът видя нещо в пиесата и каза, че ще можем да я поставим.

- Ще трябва още да се потрудиш над нея, да изградиш образите, противопоставянето... - каза тогава той.

На мен всичко ми се стори сложно, макар че Елевтерий, като режисьор и редактор на пиесата ми даваше много отчетливи и точни насоки... И все пак, макар че в личен план бях подложена на доста напрежение и проблеми, написах всичко така както самото произведение искаше да бъде написано.

Аз лично винаги съм се оставяла на произведението да ме води. Неслучайно в предговора на "Заблудения завоевател" бях написала, че книгата ми ме учеше на нещата от живота и ме въвеждаше в своя свят, аз просто й се оставях да ме води... Същото беше и с Пелински и неговото обкръжение във "Вагон". Героите ми казваха, какво ще се случи с тях... Аз просто ги предавах дословно.

След като сценария на "Вагон" беше вече готов и можеше да се работи с него, започнахме репетиции. Аз много се притеснявах, как ще реагират колегите след първия прочит. Не се съмнявах в тяхната точна преценка, а в собствените си възможности да им предоставя материал, който да играят с желание. Бях изключително щастлива, когато всички си харесаха ролите и играха с голямо удоволствие. Смеехме се доста по време на репетиции. Разбира се, имаше и трудни моменти, когато просто не се чувствахме на мястото си. Все пак никой от нас, не е отдаден на театъра. Всички учим в различни специалности, различни курсове, работим на различни места. Понякога в опита си да се откъснем от реалността и да влезем в проблемите на един друг образ ни натоварва, вместо да ни отпуска... Когато дойде премиерата, усетих желанието в колегите да излезе "Вагон" наяве.На премиерата на пиесата усетих именно това.

Аз лично чувствах отговорност към цялата пиеса, защото съм автор на сценария, но докато играех, усетих, че нося товара и на героинята си.

Разбира се, колегите бяха блестящи. Петнадесет човека играхме като един.

Отдавна си мисля, че най-истинската работа в екип и най-отявления пример за екипност е именно театъра. Премиерата на "Вагон" ме накара да го усетя истински. Някои ще кажат, че футболния отбор или корпорацията също са пример за екипност. Да, там също има силна работа в екип, но едно е да вкараш гол, или да изкараш пари на гърба на чуждия труд, развявайки пръст пред носа на назлобения служител и съвсем друго е да накараш абсолютно разнородна публика да влезе в един друг свят и да я държиш омагьосана в този свят час и половина, при това наживо! Ние точно това направихме.

Всеки от колегите се раздаде на сцената и игра с голямо удоволствие - Илия Траев / Jay/ , Радослав Калчев, Мартин Банков, Диян Киров и Добрин Юнгарев,Станислава Христова, Джена Дженева, Анна Манукян, Светослава Радева, Борис Чернокожев, Ива Янкова и Максимилян. Калина Тончева направи хореография на седем-минутен танц,в който танцуваха всички актьори. Режисьора ни, който направи всички връзки в сцените и ни каза какво да извлечем от героите си. Занимаваше се часове наред индивидуално с всеки един от нас. Отзивите след представлението бяха страхотни.

Истината е, че зад кулисите се крие грандиозната работа, с която може да се справят само и единствено хора, които са способни да издържат психически в най-силния процес на екипната работа позната на човечеството от древността до днес, а именно създаването на театрална постановка.

Благодарна съм за всичките години, през които имах честта да бъда в екипа на театралното ателие на БСУ, това е най-специалния екип, с който съм работила.

Oбичам ви, колеги!